Монограмът, като елемент на персонализираната дреха, съществува отдавна. В българските медии повод за обсъждане на монограм стана снимка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. На въпросната снимка могат да се забележат избродирани инициалите „Tzv Tzv“ на маншета на ризата му:
Дискусиите около въпросното откритие излязоха извън модния спектър и преминаха, разбира се, основно в политическия. Темата обаче заслужава отделна публикация.
Днес монограмът няма практическо значение. Във времената в които не е имало разнообразие от дрехи и същите са се почиствали в общи перални, монограмът често се е оказвал единствен белег за идентифициране на притежателя на съответната дреха.
Най-често монограмът се поставя на ризи, също костюми, носни кърпи, бельо (?!). С монограм биха могли да се гравират отделни предмети – часовник, пръстен, писалка и пр…
Причината да поставя префикса „МОНО“ в заглавието в скоби, е склонноста на хората да носят дрехи не просто с монограм, а и с „грам“ а.к.а. лейбъл на видимо място:
„ЗА“ И „ПРОТИВ“
Спорът в модните среди „за“ и „против“ лейбълите (грамите) е дългогодишен и няма еднозначен отговор. Символите като щрих на облеклото са въпрос на предпочитание. Аз лично избягвам да си купувам дрехи с големи, видими надписи. Дрехи с инициали като този на Philipp Plein (горе вдясно) е достатъчно обемист за мен, за да ме откаже от покупка, независимо колко е изгодна. По същата причина не бих си купил дреха и на престижната аржентинска марка „la Martina“ поради склонноста да поставят големи надписи на иначе качествените си дрехи.
Видимите инициали са като че ли задължителен елемент от изработката на някои категории артикули като дамските чанти например, но винаги могат да се премахнат лесно:
За някои други категории стоки тези лейбъли имат само информативно значение. Поставеният лейбъл на ръкава на мъжкия костюм задължително следва да се премахне след покупка. Демонстрирането му е проява на лош вкус:
Слушал съм интервю с български моден специалист, който разказваше, че премахва дори емблемата на производителя от вътрешната страна на дрехата, тъй като робуването на марки граничи с… ще спестя думата, сещате се 😉
Разбира се, не е нужно да стигаме до такива крайности.
I. ДАЛИ?
Краткият отговор е „зависи“. Въпрос на личен избор. В книгата си ‘Bespoke Menswear – Tailoring for Gentlemen’ известният моден специалист Bernhard Roetzel разказва, че поставянето на монограм не е проява на лош вкус, а напротив: в него има чар и старомодното за някого поставяне на личните инициали е за предпочитане пред лейбъла на производителя.
II. КЪДЕ
Поддържам схващането, че монограмът трябва да е дискретен и да не се набива (прекалено) на очи. Най-често се поставят (и виждат) на ризи, а местата за поставяне са сравнително унифицирани, макар че мястото е по желание на клиента.
Най-често се поставят в частта под гърдите, задната част на маншета и горната част на джобчето, а ако няма джобче – на приблизително същото място.
Особено удачно считам пространството в задната част на яката от вътрешната страна. Хем не е показно, хем го има. Там надписът би могъл да е и по-дълъг: „Ръчно ушито за г-н…“
III. КАК?
Инициалите се бродират най-често при изработка на дреха по поръчка, но такава услуга се предлага и от фирми, които се занимават с брандиране. Така можете да си поставите инициали и на дрехи, които не са правени специално за вас. Цената за поставяне на монограм е ок. 10-15 лв.
Монограмът се бродира на машина в различен шрифт (вижте на снимките) освен надпис би могъл да се избродира и специфичен знак.
Монограмът би могъл да се избродира и ръчно. Ръчното бродиране не е толкова фино колкото машинното, но то е „по-ценено от познавачите“, тъй като големите майстори предпочитат личния завършек на всяка дреха.
Поставянето на монограм може както да контрастира и привлича вниманието – голям монограм и контрастен цвят (черно бродиране на бяла риза); така и да служи за чисто лично удоволствие без да се набива на очи – дребни символи и неконтрастен текст (тъмносин конец на светлосиня риза и пр.).
Купуване на риза и поставяне на монограм е прекрасен подарък за любимия мъж, а защо не и за жена?!