Кърпичката за сако не е любим моден аксесоар на българския мъж-традиционалист. Кърпичката (pochette square, pocket square) е често неглижирана от мъжете, защото им изглежда или твърде формална, или прекалено дендистка.

В момента обаче тя е изключително модна, затова следващите редове са посветени именно на нея. Забелязвам много млади мъже да я използват в ежедневието, но тя е познат аксесоар и за български публични личности:

I. МАТЕРИЯ

Традиционните материи за изработка на кърпички са коприна, лен, памук и кашмир. Най-предпочитаният избор е коприната. Аз лично предпочитам лен, защото създава по-голямо съпротивление с джоба и се размества по-трудно. Памучната кърпа служи за хигиенни цели, но при липса на друг вариант също върши работа. Избягвайте да си правите custom made кърпички от памук за ризи. Не е достатъчно еластичен и не стои добре.

II. РАЗМЕРИ

Стандартните размери са:

25х25 см

33х33 см

44х44 см

47х47 см

Основното правило, което следва да се спазва, е кърпичката да не създава прекалено обем в джобчето, а това зависи от неговата дълбочина. Прекалено големите кърпички ще са неподходящи за плитки джобчета, а по-малките кърпички ще изглеждат прекалено семпло. 33х33 см е оптимален вариант и върши работа в повечето случаи.

III. ДЕСЕНИ

Разпространени са 4 основни комбинации:

Кърпичката е от същата материя като вратовръзката. Това е една от най-често срещаните комбинации, особено във френско-немските общества. Такива кърпички и вратовръзки се продават в комплект (снимката на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов – зеления сет). Избягвайте сетове, включващи и ръкавели. Става прекалено тривиално.

Кърпичката е бяла, независимо от цвета на костюма/ризата/вратовръзката. Много разпространен вариант в американо-италианските общества. Това е и моята предпочитана комбинация (снимката на Асен Агов).

Кърпичката е в тон с вратовръзката/ризата, но не е от същия плат.

Кърпичката е в пълен контраст с останалата част от облеклото. Тук трябва да се внимава, не винаги ще е подходящо.

Особено ценени от любителите са кърпичките с ръчен завършек (бод) по кантовете.

Изключително функционални са и кърпичките с мулти-десени. Купувате една, но имате четири:

IV. ОФОРМЛЕНИЕ

Въпрос на избор. Най разпространените варианти са квадратно сгъване с леко подаващ се ръб над джоба, форма „лале“ и букет. Има и доста екстравагантни форми.

Преди да поставите кърпичката разшийте малкото джобче внимателно. Обикновено е фабрично зашито. Богат избор на кърпички може да се намери в H&M.

Луксозните кърпички са изключително удачни за подарък:

 

Монограмът, като елемент на персонализираната дреха, съществува отдавна. В българските медии повод за обсъждане на монограм стана снимка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. На въпросната снимка могат да се забележат избродирани инициалите „Tzv Tzv“ на маншета на ризата му:

Дискусиите около въпросното откритие излязоха извън модния спектър и преминаха, разбира се, основно в политическия. Темата обаче заслужава отделна публикация.

Днес монограмът няма практическо значение. Във времената в които не е имало разнообразие от дрехи и същите са се почиствали в общи перални, монограмът често се е оказвал единствен белег за идентифициране на притежателя на съответната дреха.

Най-често монограмът се поставя на ризи, също костюми, носни кърпи, бельо (?!). С монограм биха могли да се гравират отделни предмети – часовник, пръстен, писалка и пр…

Причината да поставя префикса „МОНО“ в заглавието в скоби, е склонноста на хората да носят дрехи не просто с монограм, а и с „грам“ а.к.а. лейбъл на видимо място:

„ЗА“ И „ПРОТИВ“ 

Спорът в модните среди „за“ и „против“ лейбълите (грамите) е дългогодишен и няма еднозначен отговор. Символите като щрих на облеклото са въпрос на предпочитание. Аз лично избягвам да си купувам дрехи с големи, видими надписи. Дрехи с инициали като този на Philipp Plein (горе вдясно) е достатъчно обемист за мен, за да ме откаже от покупка, независимо колко е изгодна. По същата причина не бих си купил дреха и на престижната аржентинска марка „la Martina“ поради склонноста да поставят големи надписи на иначе качествените си дрехи.

Видимите инициали са като че ли задължителен елемент от изработката на някои категории артикули като дамските чанти например, но винаги могат да се премахнат лесно:

За някои други категории стоки тези лейбъли имат само информативно значение. Поставеният лейбъл на ръкава на мъжкия костюм задължително следва да се премахне след покупка. Демонстрирането му е проява на лош вкус:

Слушал съм интервю с български моден специалист, който разказваше, че премахва дори емблемата на производителя от вътрешната страна на дрехата, тъй като робуването на марки граничи с… ще спестя думата, сещате се 😉

Разбира се, не е нужно да стигаме до такива крайности.

I. ДАЛИ?

Краткият отговор е „зависи“. Въпрос на личен избор. В книгата си ‘Bespoke Menswear – Tailoring for Gentlemen’ известният моден специалист Bernhard Roetzel разказва, че поставянето на монограм не е проява на лош вкус, а напротив: в него има чар и старомодното за някого поставяне на личните инициали е за предпочитане пред лейбъла на производителя.

II. КЪДЕ

Поддържам схващането, че монограмът трябва да е дискретен и да не се набива (прекалено) на очи. Най-често се поставят (и виждат) на ризи, а местата за поставяне са сравнително унифицирани, макар че мястото е по желание на клиента.

Най-често се поставят в частта под гърдите, задната част на маншета и горната част на джобчето, а ако няма джобче – на приблизително същото място.

Особено удачно считам пространството в задната част на яката от вътрешната страна. Хем не е показно, хем го има. Там надписът би могъл да е и по-дълъг: „Ръчно ушито за г-н…“

III. КАК?

Инициалите се бродират най-често при изработка на дреха по поръчка, но такава услуга се предлага и от фирми, които се занимават с брандиране. Така можете да си поставите инициали и на дрехи, които не са правени специално за вас. Цената за поставяне на монограм е ок. 10-15 лв.

Монограмът се бродира на машина в различен шрифт (вижте на снимките) освен надпис би могъл да се избродира и специфичен знак.

Монограмът би могъл да се избродира и ръчно. Ръчното бродиране не е толкова фино колкото машинното, но то е „по-ценено от познавачите“, тъй като големите майстори предпочитат личния завършек на всяка дреха.

Поставянето на монограм може както да контрастира и привлича вниманието – голям монограм и контрастен цвят (черно бродиране на бяла риза); така и да служи за чисто лично удоволствие без да се набива на очи – дребни символи и неконтрастен текст (тъмносин конец на светлосиня риза и пр.).

Купуване на риза и поставяне на монограм е прекрасен подарък за любимия мъж, а защо не и за жена?!

Изборът на костюм серийно производство (конфекция) има много предимства и неслучайно е основен начин за покупка на костюм от преобладаващ процент мъже:

• избира се бързо – плащаш и си тръгваш, няма проби;
• изключително разнообразие от марки, модели, десени и пр.;
• кройката идеално пасва и няма нужда от последващи корекции;
• конфекцията е по-евтина;

Би било прекрасно всеки костюм-конфекция да ни пасва идеално, нали? За съжаление нищо днес не е идеално, особено телосложението  🙁

Понякога, когато телосложението ни позволява, а и кройката на костюма също, той може да ни пасва идеално след минимални корекции. Понякога това не е възможно.

Ето защо добрите производители предлагат услугата „ушиване по мярка“. Това е услуга от по-високо ниво от серийното производство, отчитаща личните мерки на мъжа, която позволява и някои допълнителни персонализации.

Услугата „ушиване по мярка“ (made to measure) съчетава най-доброто от конфекцията (обозначавана също ready-to-wear; prêt-à-porter; off-the-rack (OTR)) и персоналното ушиване (обозначавано като su misura; custom-made, tailor-made, tailored, made-to-order, bespoke).

I. КРОЙКА

Една от основните разлики между ушиването по мярка и персоналното ушиване е в комуникацията между клиента и шивача, опосредено от продавач-консултанта. Процесът на изработка на такъв костюм е улеснен от „шаблонизираните“ етапи при подготовка на крайния продукт. Обикновено кройката на костюма е стандартизирана. На клиента се предлагат няколко стандартизирани силуета, най-често включените кройки в конкретната колекция на производителя, от които клиентът избира една, която ще се изработи, основно машинно, въз основа на индивидуалните мерки. По избраната кройка не се предлагат драстични изменения по желание на клиента.

II. МАТЕРИЯ

Материята е по избор на клиента. В някои случаи материалът може да се избира между различните материали в конкретната колекция (напр. в колекцията има костюми в сиви, сини и кафяви десени, а клиентът избира десенът на костюм „А“, изработен по кройката на костюм „Б“). В други случаи производителят предоставя на клиента каталог с платове, от които да се изработи костюм, коментирани сактивното участие на продавач-консултанта. При ушиването по мярка диапазонът в качеството на плата би трябвало да предостави избор на клиента както качествени, но базови платове, така и ексклузивни платове с подчертани достойнства. Тук материи като полиестер не се коментират, а примесът на вискозата рядко присъства. Традиционни предложения са чиста вълна, вълна с примес от коприна или кашмир, понякога лен.

Качествената вълна неизменно се свързва с понятието „студена вълна“. “Студена вълна” е наименование, въведено от Международния секретариат по вълната (IWS) за много леки платове от 100% вълна (200 g и над 200 g), които са въздухопропускливи и порьозни. Те се произвеждат от тънка камгарна прежда от много фина вълна. Облеклата от такива тъкани изолират тялото от външните условия и го предпазват от летните горещини.

Обемът на вълната се обозначава с буквата S.

На етикета на костюма от вътрешната страна може да видите надпис от типа на „120’s Super Wool“. Колкото по-тънка е нишката, толкова по-голямо е числото с „S“. Например, костюм базова чиста вълна би бил обозначен като „100’s Super Wool“ или „120’s Super Wool“, а костюм от луксозен плат би бил означен като „180’s Super Wool“ или „200’s Super Wool“.

ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТ: За есенно-зимния сезон избирайте костюм с плат от студена вълна в диапазона 100-130 S. По-дебелата нишка ще изолира по-добре. Платове в диапазона 150-160 S са идеални за лятото. Колкото повече числото се увеличава пред буквата S, толкова дебелината на нишката намалява, респ. нейната уктойчивост и здравина. Ако държите на устойчивостта на плата, ограничете диапазона на дебелината на вълната до 130 S. Костюми с дебелина на нишката над 160S по правило не са ежедневни и се категоризират като дрехи за официални поводи. Платът от по-тънка нишка (над 140s) е изключително лек, мек и фин и понякога това създава неудобства (придобива формата на тялото, повече гънки и пр.) Платовете с по-голямо число S са и по-скъпи.

III. ВЗИМАНЕ НА МЕРКИ

Ключов момент при избор на костюм при ушиване по мярка е вземането на мерките. ЗАПОМНЕТЕ: Шивачът не знае за кого шие. Той се ориентира единствено от предоставените от продавач-консултанта мерки. Ако продавач-консултантът е неопитен крайният резултат няма да е особено задоволителен, а обикновено цената за лошата покупка я плаща…винаги купувачът.

ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТ: След като сте избрали производителя, подберете внимателно продавач-консултанта (ако е възможно, разбира се). Не всички продавач консултанти са добре или достатъчно обучени или нямат достатъчен опит. Разпитайте свои приятели или други клиенти на магазина (ако познавате такива) относно умението на продавача да вземе мерки. Обикновено този тип костюми се изработват финално след само една проба и няма място за грешки. Последващите корекции обикновено се заплащат.

Има огромна разлика между продавач-консултанти с предишен опит в шивашки ателиета и току-що наети приятни на външен вид момичета и момчета, често попадащи за първи път в света на модата.

IV. ИНДИВИДУАЛНИ ОСОБЕНОСТИ

Костюмът се изработва по технологията, по която е изработен и аналогът от конфекцията в съответната колекция, но при съобразяване с индивидуалните пропорции:

• дължина на ръкава;
• дължина на панталона
• силует – класически, втален

V. ПЕРСОНАЛИЗИРАНЕ

Ушиването по мярка предполага някои персонализации като бонус на този тип услуга:

а) силует – стандартен или втален

б) добавъчен ръчен бод (задължителен атрибут на хубавия костюм)

в) откопчаващи се копчета на ръкавите – при конфекцията копчетата на ръкавите не са функционални, т.е. не могат да се откопчават. Поради тази причина ръкавът може да се коригира на дължина впоследствие. Ръкавите с функционални копчета не могат да се коригират на дължина, но пък подсказват на познавачите, че продуктът е правен за вас. „Кодът“ за разбирачите са постоянно разкопчаните едно или две копчета на ръкава, което издава, че продуктът е индивидуална поръчка.

г) стилизирани кръпки на ръкавите

д) цвят и материя на подплатата, напр. коприна

е) избродирани инициали на собственика от вътрешната страна на сакото и др.

VI. ЦЕНА

Разбира се, цената на такава индивидуална услуга е по-висока от конфекцията. Практикува се основно два вида ценообразуване:

1. Фиксирана сума към конкретния модел от конфекцията: Напр. ако моделът от конфекцията е 300 лв., то същият модел, ушит по мярка, ще струва 300 + 100 лв.
2. Фиксиран процент към конкретния модел – напр. 300 лв. + 30% надбавка.

КЪДЕ ДА НАМЕРИМ:

ROLLMANN

DESIZO MONNI

ANDREWS

RICHMART

MASSIMO DUTTI и др.

ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ III – ПЕРСОНАЛНО УШИВАНЕ

КАК ДА ИЗБЕРЕМ МЪЖКИ КОСТЮМ: ЧАСТ I – КОНФЕКЦИЯ

 

Вратовръзката – този не толкова любим аксесоар на мъжете може да разкрие доста неща за нейния притежател. Измислена от хърватите, популяризирана от Фред Астер и херцога на Уиндзор, тя се превърна и в инструмент за невербална комуникация – червените вратовръзки на Владимир Путин като антипод на брошките на Мадлин Олбрайт. Има обаче мъже, които са страстни почитатели на този аксесоар. Както казва Свен Рафаел Шнайдер в своя популярен блог http://www.gentlemansgazette.com/ „един почитател на вратовръзки винаги смята, че не притежава достатъчно такива”, а Михаел Адам, автор на книгата „Вратовръзки и папийонки”, която има и българско издание (което аз закупих още като ученик в прогимназията 🙂 ) твърди, че „няма по-голяма радост за един мъж от процеса на връзването на една вратовръзка”.

За това коя вратовръзка на коя риза подхожда като десени има хиляди статии и аз няма да се съсредоточавам върху тази тема. В статията ще обсъдим няколко практически правила при избор на вратовръзка:

1. РАЗМЕР

Случвало ли ви се е вратовръзката винаги да ви е дълга, независимо с какъв възел я връзвате? Току-що сте попаднали на extra long екземпляр. Дължината и ширината на вратовръзката варират, а сравнително малко хора обръщат внимание на този детайл, който би могъл да превърне една вратовръзка в практически неизползваема, ако е прекалено дълга или прекалено къса.

а) Дължината
Стандартната дължина на една вратовръзка е 147-150 см. Това е дължина, която пасва на повечето мъже (с височина 165-185 см) и която позволява оформяне на най-широко разпространените типове възли.
Extra long вратовръзките са с дължина ок 160 см. Те са подходящи за мъже с височина над 185 см и биха създали затруднения на по-ниски мъже по гореописаните причини.
Има и вратовръзки с „детски” размер и дължина ок. 120 см, но те рядко се срещат на българския пазар.

Практически съвет: Питайте продавача за дължината на вратовръзката, но не винаги се осланяйте на неговото мнение. Аз винаги си искам рулетка или метърче. В магазините винаги имат.

б) Ширината
Тенденцията е към намаляване на ширината на вратовръзките. През 90-те години (когато се възхищавахме на Пиърс Броснан като Джеймс Бонд) за стандартна (класическа) вратовръзка се считаше тази със ширина ок. 9,5 см. С годините ширината започна да „намалява” при класическите вратовръзки. В момента тенденциите за класическа вратовръзка са 7,5-8 см. Но повечето съвременни млади (и не толкова млади) мъже избират ширина ок. 7 см. Често се срещат на пазара и вратовръзки с размер 6 и по-малко сантиметри.
Съветвам високите и едри мъже да избягват „модерните” ширини от 7 и по-малко сантиметри, защо визуално изглеждат недобре. Носенето на ултра широка (9,5 см и повече), макар и любима вратовръзка, сочи, че мъжът не познава съвременните тенденции. Тя е подходяща само за мъже с подчертано висок ръст. В противен случай гледката по-скоро би напомняла напет председател на ТКЗС.

Практически съвет: Ширината се измерва откъм най-широката част на „острието”. Поискайте рулетка или метърче от продавача. Ширината от 7,5-8 см. е идеалният избор както за ниски, така и за високи мъже, и едва ли ще излезе от мода.

2. МАТЕРИЯТА

а) Лицевата част
Цената на вратовръзката се определя основно от материята на лицевия плат (и марката, разбира се). Преди коприната беше стандартният избор на мъжа, но през годите навлязоха и вълнените вратовръзки, копринените блендове (коприна и вълна; коприна и кашмир), плетените вратовръзки и тези от микрофибър. Най-евтините са от полиестер. Мъжът, който държи на качествен аксесоар, трябва избере вратовръзка с лицев плат, различен от полиестер. Най-добре коприна.

Официалният dress code изисква копринена вратовръзка. Неформалните и ежедневните поводи позволяват останалите варианти.
Лицевата материя от своя страна бива основно два вида – жакард и вратовръзка с „принтирана” шарка.
При жакардовата „плетка” вратовръзката е релефно изтъкана е всеки цвят от нея съставлява отделно втъкаване на нишката. При другия вид цветът/шарката е щампован върху лицевата част. При по-качествените вратовръзки щампованите шарки са по-ярки. Кой от двата варианта ще се избере е въпрос на предпочитания.

 

 

 

 

Практически съвет: Има „коприна” и „коприна”. Качествената коприна е с по-плътна плетка и лъщи с приятен отблясък.

б) Вътрешната част
Вътрешната част на вратовръзката определя нейната дебелина. По правило дебелината няма отношение при качеството на вратовръзката, но има пряко отношение към големината на възела: вратовръзка с по-дебела вътрешна част няма да позволи връзването на малък възел. От своя страна големият възел няма да пасва идеално на малка яка. Вътрешната и външната част не са слепени, но трябва да прилягат плътно, в противен случай външната част ще образува гънки при завързването, които не изглеждат естетично. Преди важеше правилото „широка яка – дебел възел; тясна яка – тънък възел”. Втората част от правилото все още е валидна, но първата търпи вариации:

Практически съвет: Избирайте вратовръзки със средна дебелина. С тях ще можете да правите всякакви възли – и тесни, и широки. Тънките (да не се бърка с тесните!) вратовръзки изглеждат невзрачно, според мен.

3. КОНСТРУКЦИЯТА
Добрите вратовръзки имат по един „дебел” шев в двата края, които поддържат нейната форма. Хубаво е да имат и илик (ухо – обикновено на него се брандира производителя), в който да промушим тънкия край за да не се люлее. Твърде се, че вратовръзките, съставени от три части прилягат по-добре около шията, но не съм забелязал такава закономерност.

Всяка тъкан е съставена от нишки. Това важи и за коприната.

При добре скроените вратовръзки линията на нишката е разположена диагонално, спрямо формата, а не хоризонтално/вертикално.

В България могат да се намерят доста добри вратовръзки, независимо от марката. Хубавите вратовръзки обикновено стартират в ценовия диапазон ок. 60 лв.

За мъж, който не носи често вратовръзки, или не са му приоритет, 4-5 копринени вратовръзки са напълно достатъчни. Тъмните едноцветни вратовръзки винаги са добър избор.

4. ГРИЖИ

Вратовръзката е деликатен продукт, който изисква деликатни грижи. Най-големият грях за един мъж, е да държи вратовръзката вързана и само да разхлабва и затяга възела при нейното поставяне. Хубаво е да се съхранява висяща на стелаж, но няма пречка и да се съхранява навита на руло. Ако я изцапате не се опитвайте да я почистите сами. Потърсете помощ в ателие за химическо чистене. Там могат да направят чудеса, но понякога характерният блясък на копринените вратовръзки изчезва след химическа манипулация. Вратовръзката се развързва по същия начин, по който е поставена. Разхлабва се и внимателно широкият край се придърпва от възела. Неправилно и нещадящо за материята е просто да се издърпва тънкият край от възела. Пазете ги от пряка слънчева светлина.

 

5. АКСЕСОАРИ

Щипката за вратовръзка в момента е демоде. В България често щипката за вратовръзка се нарича игла, но иглата за вратовръзка е различен аксесоар.

 

Въпреки това тясна вратовръзка с къса щипка би могла да изглежда доста шик

Марки:
Български производители
Carlo Caddeo,
Desizo Monni
Rollmann
Brunelli
Andrews
Maniac

Виктория Уникат и др.

И други марки в България:
Massimo Dutti
Zara

Топ-марки:
Ermeneguildo Zegna
Canali
Brioni
Turnbull & Asser
T. M. Lewin
Charvet и др.

Обичам всичко да ми е подредено. Това се отнася и за дрехите, разбира се. Не разполагам с пространство в което да подредя изгладени всички ризи за седмицата. Ето защо гладя ежедневно и ги подреждам на етажерка.

Проблемът с подреждането на етажерка е, че поради различната кройка на ризите много трудно те могат да изглеждат като подредени „по калъп“.

Продавач-консултантите в магазините за дрехи често сгъват вече разопаковани такива и трябва да умеят да ги приведат отново в нужния търговски вид. За да сгъват ризи те използват стандартизирани табли.

Лесно можем да пригодим за нашите нужди такова изобретение, използвайки…. обикновена дъска за рязане:

Аз закупих такава от магазин „всичко за 1 лев“ (е, не за лев – за 2,50 лв.). Тя е с прекрасни пропорции – 22 см х 30 см –  с няколко милиметра по-голяма от формат А4 и притежава нужната тежест, за да е стабилна при употреба. Ето защо картонът не е подходящ за тази цел, тъй като не притежава относителна тежест и няма да е стабилен при употреба.

Ризата трябва да е закопчана. Ако не изцяло, то поне през едно копче, започвайки от най-горното. Колкото по-вталена и по-къса е ризата, толкова по трудно ще я сгънем, ако не е закопчана.

Обръщаме ризата обратно и поставяме дъската в центъра ѝ точно под яката:

Прегъваме едната половина на ризата точно по линията на дъската:

Сгъваме ръкава по предпочитания от нас начин:

Повтаряме същото упражнение и от другата страна:

Сега ширината на ризата трябва да е равна на ширината на дъската за рязане отгоре до долу. Превиваме долния край на ризата по долния ръб на дъската. При всяко действие изглаждаме с ръка образувалите се гънки!

Ако ризата е по-къса, след превиването по дължина краят ѝ няма да стърчи над яката. Ако стърчи – съотв. превиваме нужния остатък навътре:

Ризата е сгъната. Остава само да извадим свободно дъската от образувалия се джоб.

По същия начин ще сгънем и останалите ризи, за да изглеждат еднакво сгънати и подредени.