Кърпичката за сако не е любим моден аксесоар на българския мъж-традиционалист. Кърпичката (pochette square, pocket square) е често неглижирана от мъжете, защото им изглежда или твърде формална, или прекалено дендистка.

В момента обаче тя е изключително модна, затова следващите редове са посветени именно на нея. Забелязвам много млади мъже да я използват в ежедневието, но тя е познат аксесоар и за български публични личности:

I. МАТЕРИЯ

Традиционните материи за изработка на кърпички са коприна, лен, памук и кашмир. Най-предпочитаният избор е коприната. Аз лично предпочитам лен, защото създава по-голямо съпротивление с джоба и се размества по-трудно. Памучната кърпа служи за хигиенни цели, но при липса на друг вариант също върши работа. Избягвайте да си правите custom made кърпички от памук за ризи. Не е достатъчно еластичен и не стои добре.

II. РАЗМЕРИ

Стандартните размери са:

25х25 см

33х33 см

44х44 см

47х47 см

Основното правило, което следва да се спазва, е кърпичката да не създава прекалено обем в джобчето, а това зависи от неговата дълбочина. Прекалено големите кърпички ще са неподходящи за плитки джобчета, а по-малките кърпички ще изглеждат прекалено семпло. 33х33 см е оптимален вариант и върши работа в повечето случаи.

III. ДЕСЕНИ

Разпространени са 4 основни комбинации:

Кърпичката е от същата материя като вратовръзката. Това е една от най-често срещаните комбинации, особено във френско-немските общества. Такива кърпички и вратовръзки се продават в комплект (снимката на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов – зеления сет). Избягвайте сетове, включващи и ръкавели. Става прекалено тривиално.

Кърпичката е бяла, независимо от цвета на костюма/ризата/вратовръзката. Много разпространен вариант в американо-италианските общества. Това е и моята предпочитана комбинация (снимката на Асен Агов).

Кърпичката е в тон с вратовръзката/ризата, но не е от същия плат.

Кърпичката е в пълен контраст с останалата част от облеклото. Тук трябва да се внимава, не винаги ще е подходящо.

Особено ценени от любителите са кърпичките с ръчен завършек (бод) по кантовете.

Изключително функционални са и кърпичките с мулти-десени. Купувате една, но имате четири:

IV. ОФОРМЛЕНИЕ

Въпрос на избор. Най разпространените варианти са квадратно сгъване с леко подаващ се ръб над джоба, форма „лале“ и букет. Има и доста екстравагантни форми.

Преди да поставите кърпичката разшийте малкото джобче внимателно. Обикновено е фабрично зашито. Богат избор на кърпички може да се намери в H&M.

Луксозните кърпички са изключително удачни за подарък:

 

Монограмът, като елемент на персонализираната дреха, съществува отдавна. В българските медии повод за обсъждане на монограм стана снимка на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов. На въпросната снимка могат да се забележат избродирани инициалите „Tzv Tzv“ на маншета на ризата му:

Дискусиите около въпросното откритие излязоха извън модния спектър и преминаха, разбира се, основно в политическия. Темата обаче заслужава отделна публикация.

Днес монограмът няма практическо значение. Във времената в които не е имало разнообразие от дрехи и същите са се почиствали в общи перални, монограмът често се е оказвал единствен белег за идентифициране на притежателя на съответната дреха.

Най-често монограмът се поставя на ризи, също костюми, носни кърпи, бельо (?!). С монограм биха могли да се гравират отделни предмети – часовник, пръстен, писалка и пр…

Причината да поставя префикса „МОНО“ в заглавието в скоби, е склонноста на хората да носят дрехи не просто с монограм, а и с „грам“ а.к.а. лейбъл на видимо място:

„ЗА“ И „ПРОТИВ“ 

Спорът в модните среди „за“ и „против“ лейбълите (грамите) е дългогодишен и няма еднозначен отговор. Символите като щрих на облеклото са въпрос на предпочитание. Аз лично избягвам да си купувам дрехи с големи, видими надписи. Дрехи с инициали като този на Philipp Plein (горе вдясно) е достатъчно обемист за мен, за да ме откаже от покупка, независимо колко е изгодна. По същата причина не бих си купил дреха и на престижната аржентинска марка „la Martina“ поради склонноста да поставят големи надписи на иначе качествените си дрехи.

Видимите инициали са като че ли задължителен елемент от изработката на някои категории артикули като дамските чанти например, но винаги могат да се премахнат лесно:

За някои други категории стоки тези лейбъли имат само информативно значение. Поставеният лейбъл на ръкава на мъжкия костюм задължително следва да се премахне след покупка. Демонстрирането му е проява на лош вкус:

Слушал съм интервю с български моден специалист, който разказваше, че премахва дори емблемата на производителя от вътрешната страна на дрехата, тъй като робуването на марки граничи с… ще спестя думата, сещате се 😉

Разбира се, не е нужно да стигаме до такива крайности.

I. ДАЛИ?

Краткият отговор е „зависи“. Въпрос на личен избор. В книгата си ‘Bespoke Menswear – Tailoring for Gentlemen’ известният моден специалист Bernhard Roetzel разказва, че поставянето на монограм не е проява на лош вкус, а напротив: в него има чар и старомодното за някого поставяне на личните инициали е за предпочитане пред лейбъла на производителя.

II. КЪДЕ

Поддържам схващането, че монограмът трябва да е дискретен и да не се набива (прекалено) на очи. Най-често се поставят (и виждат) на ризи, а местата за поставяне са сравнително унифицирани, макар че мястото е по желание на клиента.

Най-често се поставят в частта под гърдите, задната част на маншета и горната част на джобчето, а ако няма джобче – на приблизително същото място.

Особено удачно считам пространството в задната част на яката от вътрешната страна. Хем не е показно, хем го има. Там надписът би могъл да е и по-дълъг: „Ръчно ушито за г-н…“

III. КАК?

Инициалите се бродират най-често при изработка на дреха по поръчка, но такава услуга се предлага и от фирми, които се занимават с брандиране. Така можете да си поставите инициали и на дрехи, които не са правени специално за вас. Цената за поставяне на монограм е ок. 10-15 лв.

Монограмът се бродира на машина в различен шрифт (вижте на снимките) освен надпис би могъл да се избродира и специфичен знак.

Монограмът би могъл да се избродира и ръчно. Ръчното бродиране не е толкова фино колкото машинното, но то е „по-ценено от познавачите“, тъй като големите майстори предпочитат личния завършек на всяка дреха.

Поставянето на монограм може както да контрастира и привлича вниманието – голям монограм и контрастен цвят (черно бродиране на бяла риза); така и да служи за чисто лично удоволствие без да се набива на очи – дребни символи и неконтрастен текст (тъмносин конец на светлосиня риза и пр.).

Купуване на риза и поставяне на монограм е прекрасен подарък за любимия мъж, а защо не и за жена?!

Изборът на костюм серийно производство (конфекция) има много предимства и неслучайно е основен начин за покупка на костюм от преобладаващ процент мъже:

• избира се бързо – плащаш и си тръгваш, няма проби;
• изключително разнообразие от марки, модели, десени и пр.;
• кройката идеално пасва и няма нужда от последващи корекции;
• конфекцията е по-евтина;

Би било прекрасно всеки костюм-конфекция да ни пасва идеално, нали? За съжаление нищо днес не е идеално, особено телосложението  🙁

Понякога, когато телосложението ни позволява, а и кройката на костюма също, той може да ни пасва идеално след минимални корекции. Понякога това не е възможно.

Ето защо добрите производители предлагат услугата „ушиване по мярка“. Това е услуга от по-високо ниво от серийното производство, отчитаща личните мерки на мъжа, която позволява и някои допълнителни персонализации.

Услугата „ушиване по мярка“ (made to measure) съчетава най-доброто от конфекцията (обозначавана също ready-to-wear; prêt-à-porter; off-the-rack (OTR)) и персоналното ушиване (обозначавано като su misura; custom-made, tailor-made, tailored, made-to-order, bespoke).

I. КРОЙКА

Една от основните разлики между ушиването по мярка и персоналното ушиване е в комуникацията между клиента и шивача, опосредено от продавач-консултанта. Процесът на изработка на такъв костюм е улеснен от „шаблонизираните“ етапи при подготовка на крайния продукт. Обикновено кройката на костюма е стандартизирана. На клиента се предлагат няколко стандартизирани силуета, най-често включените кройки в конкретната колекция на производителя, от които клиентът избира една, която ще се изработи, основно машинно, въз основа на индивидуалните мерки. По избраната кройка не се предлагат драстични изменения по желание на клиента.

II. МАТЕРИЯ

Материята е по избор на клиента. В някои случаи материалът може да се избира между различните материали в конкретната колекция (напр. в колекцията има костюми в сиви, сини и кафяви десени, а клиентът избира десенът на костюм „А“, изработен по кройката на костюм „Б“). В други случаи производителят предоставя на клиента каталог с платове, от които да се изработи костюм, коментирани сактивното участие на продавач-консултанта. При ушиването по мярка диапазонът в качеството на плата би трябвало да предостави избор на клиента както качествени, но базови платове, така и ексклузивни платове с подчертани достойнства. Тук материи като полиестер не се коментират, а примесът на вискозата рядко присъства. Традиционни предложения са чиста вълна, вълна с примес от коприна или кашмир, понякога лен.

Качествената вълна неизменно се свързва с понятието „студена вълна“. “Студена вълна” е наименование, въведено от Международния секретариат по вълната (IWS) за много леки платове от 100% вълна (200 g и над 200 g), които са въздухопропускливи и порьозни. Те се произвеждат от тънка камгарна прежда от много фина вълна. Облеклата от такива тъкани изолират тялото от външните условия и го предпазват от летните горещини.

Обемът на вълната се обозначава с буквата S.

На етикета на костюма от вътрешната страна може да видите надпис от типа на „120’s Super Wool“. Колкото по-тънка е нишката, толкова по-голямо е числото с „S“. Например, костюм базова чиста вълна би бил обозначен като „100’s Super Wool“ или „120’s Super Wool“, а костюм от луксозен плат би бил означен като „180’s Super Wool“ или „200’s Super Wool“.

ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТ: За есенно-зимния сезон избирайте костюм с плат от студена вълна в диапазона 100-130 S. По-дебелата нишка ще изолира по-добре. Платове в диапазона 150-160 S са идеални за лятото. Колкото повече числото се увеличава пред буквата S, толкова дебелината на нишката намалява, респ. нейната уктойчивост и здравина. Ако държите на устойчивостта на плата, ограничете диапазона на дебелината на вълната до 130 S. Костюми с дебелина на нишката над 160S по правило не са ежедневни и се категоризират като дрехи за официални поводи. Платът от по-тънка нишка (над 140s) е изключително лек, мек и фин и понякога това създава неудобства (придобива формата на тялото, повече гънки и пр.) Платовете с по-голямо число S са и по-скъпи.

III. ВЗИМАНЕ НА МЕРКИ

Ключов момент при избор на костюм при ушиване по мярка е вземането на мерките. ЗАПОМНЕТЕ: Шивачът не знае за кого шие. Той се ориентира единствено от предоставените от продавач-консултанта мерки. Ако продавач-консултантът е неопитен крайният резултат няма да е особено задоволителен, а обикновено цената за лошата покупка я плаща…винаги купувачът.

ПРАКТИЧЕСКИ СЪВЕТ: След като сте избрали производителя, подберете внимателно продавач-консултанта (ако е възможно, разбира се). Не всички продавач консултанти са добре или достатъчно обучени или нямат достатъчен опит. Разпитайте свои приятели или други клиенти на магазина (ако познавате такива) относно умението на продавача да вземе мерки. Обикновено този тип костюми се изработват финално след само една проба и няма място за грешки. Последващите корекции обикновено се заплащат.

Има огромна разлика между продавач-консултанти с предишен опит в шивашки ателиета и току-що наети приятни на външен вид момичета и момчета, често попадащи за първи път в света на модата.

IV. ИНДИВИДУАЛНИ ОСОБЕНОСТИ

Костюмът се изработва по технологията, по която е изработен и аналогът от конфекцията в съответната колекция, но при съобразяване с индивидуалните пропорции:

• дължина на ръкава;
• дължина на панталона
• силует – класически, втален

V. ПЕРСОНАЛИЗИРАНЕ

Ушиването по мярка предполага някои персонализации като бонус на този тип услуга:

а) силует – стандартен или втален

б) добавъчен ръчен бод (задължителен атрибут на хубавия костюм)

в) откопчаващи се копчета на ръкавите – при конфекцията копчетата на ръкавите не са функционални, т.е. не могат да се откопчават. Поради тази причина ръкавът може да се коригира на дължина впоследствие. Ръкавите с функционални копчета не могат да се коригират на дължина, но пък подсказват на познавачите, че продуктът е правен за вас. „Кодът“ за разбирачите са постоянно разкопчаните едно или две копчета на ръкава, което издава, че продуктът е индивидуална поръчка.

г) стилизирани кръпки на ръкавите

д) цвят и материя на подплатата, напр. коприна

е) избродирани инициали на собственика от вътрешната страна на сакото и др.

VI. ЦЕНА

Разбира се, цената на такава индивидуална услуга е по-висока от конфекцията. Практикува се основно два вида ценообразуване:

1. Фиксирана сума към конкретния модел от конфекцията: Напр. ако моделът от конфекцията е 300 лв., то същият модел, ушит по мярка, ще струва 300 + 100 лв.
2. Фиксиран процент към конкретния модел – напр. 300 лв. + 30% надбавка.

КЪДЕ ДА НАМЕРИМ:

ROLLMANN

DESIZO MONNI

ANDREWS

RICHMART

MASSIMO DUTTI и др.

ОЧАКВАЙТЕ ЧАСТ III – ПЕРСОНАЛНО УШИВАНЕ

КАК ДА ИЗБЕРЕМ МЪЖКИ КОСТЮМ: ЧАСТ I – КОНФЕКЦИЯ

 

Вратовръзката – този не толкова любим аксесоар на мъжете може да разкрие доста неща за нейния притежател. Измислена от хърватите, популяризирана от Фред Астер и херцога на Уиндзор, тя се превърна и в инструмент за невербална комуникация – червените вратовръзки на Владимир Путин като антипод на брошките на Мадлин Олбрайт. Има обаче мъже, които са страстни почитатели на този аксесоар. Както казва Свен Рафаел Шнайдер в своя популярен блог http://www.gentlemansgazette.com/ „един почитател на вратовръзки винаги смята, че не притежава достатъчно такива”, а Михаел Адам, автор на книгата „Вратовръзки и папийонки”, която има и българско издание (което аз закупих още като ученик в прогимназията 🙂 ) твърди, че „няма по-голяма радост за един мъж от процеса на връзването на една вратовръзка”.

За това коя вратовръзка на коя риза подхожда като десени има хиляди статии и аз няма да се съсредоточавам върху тази тема. В статията ще обсъдим няколко практически правила при избор на вратовръзка:

1. РАЗМЕР

Случвало ли ви се е вратовръзката винаги да ви е дълга, независимо с какъв възел я връзвате? Току-що сте попаднали на extra long екземпляр. Дължината и ширината на вратовръзката варират, а сравнително малко хора обръщат внимание на този детайл, който би могъл да превърне една вратовръзка в практически неизползваема, ако е прекалено дълга или прекалено къса.

а) Дължината
Стандартната дължина на една вратовръзка е 147-150 см. Това е дължина, която пасва на повечето мъже (с височина 165-185 см) и която позволява оформяне на най-широко разпространените типове възли.
Extra long вратовръзките са с дължина ок 160 см. Те са подходящи за мъже с височина над 185 см и биха създали затруднения на по-ниски мъже по гореописаните причини.
Има и вратовръзки с „детски” размер и дължина ок. 120 см, но те рядко се срещат на българския пазар.

Практически съвет: Питайте продавача за дължината на вратовръзката, но не винаги се осланяйте на неговото мнение. Аз винаги си искам рулетка или метърче. В магазините винаги имат.

б) Ширината
Тенденцията е към намаляване на ширината на вратовръзките. През 90-те години (когато се възхищавахме на Пиърс Броснан като Джеймс Бонд) за стандартна (класическа) вратовръзка се считаше тази със ширина ок. 9,5 см. С годините ширината започна да „намалява” при класическите вратовръзки. В момента тенденциите за класическа вратовръзка са 7,5-8 см. Но повечето съвременни млади (и не толкова млади) мъже избират ширина ок. 7 см. Често се срещат на пазара и вратовръзки с размер 6 и по-малко сантиметри.
Съветвам високите и едри мъже да избягват „модерните” ширини от 7 и по-малко сантиметри, защо визуално изглеждат недобре. Носенето на ултра широка (9,5 см и повече), макар и любима вратовръзка, сочи, че мъжът не познава съвременните тенденции. Тя е подходяща само за мъже с подчертано висок ръст. В противен случай гледката по-скоро би напомняла напет председател на ТКЗС.

Практически съвет: Ширината се измерва откъм най-широката част на „острието”. Поискайте рулетка или метърче от продавача. Ширината от 7,5-8 см. е идеалният избор както за ниски, така и за високи мъже, и едва ли ще излезе от мода.

2. МАТЕРИЯТА

а) Лицевата част
Цената на вратовръзката се определя основно от материята на лицевия плат (и марката, разбира се). Преди коприната беше стандартният избор на мъжа, но през годите навлязоха и вълнените вратовръзки, копринените блендове (коприна и вълна; коприна и кашмир), плетените вратовръзки и тези от микрофибър. Най-евтините са от полиестер. Мъжът, който държи на качествен аксесоар, трябва избере вратовръзка с лицев плат, различен от полиестер. Най-добре коприна.

Официалният dress code изисква копринена вратовръзка. Неформалните и ежедневните поводи позволяват останалите варианти.
Лицевата материя от своя страна бива основно два вида – жакард и вратовръзка с „принтирана” шарка.
При жакардовата „плетка” вратовръзката е релефно изтъкана е всеки цвят от нея съставлява отделно втъкаване на нишката. При другия вид цветът/шарката е щампован върху лицевата част. При по-качествените вратовръзки щампованите шарки са по-ярки. Кой от двата варианта ще се избере е въпрос на предпочитания.

 

 

 

 

Практически съвет: Има „коприна” и „коприна”. Качествената коприна е с по-плътна плетка и лъщи с приятен отблясък.

б) Вътрешната част
Вътрешната част на вратовръзката определя нейната дебелина. По правило дебелината няма отношение при качеството на вратовръзката, но има пряко отношение към големината на възела: вратовръзка с по-дебела вътрешна част няма да позволи връзването на малък възел. От своя страна големият възел няма да пасва идеално на малка яка. Вътрешната и външната част не са слепени, но трябва да прилягат плътно, в противен случай външната част ще образува гънки при завързването, които не изглеждат естетично. Преди важеше правилото „широка яка – дебел възел; тясна яка – тънък възел”. Втората част от правилото все още е валидна, но първата търпи вариации:

Практически съвет: Избирайте вратовръзки със средна дебелина. С тях ще можете да правите всякакви възли – и тесни, и широки. Тънките (да не се бърка с тесните!) вратовръзки изглеждат невзрачно, според мен.

3. КОНСТРУКЦИЯТА
Добрите вратовръзки имат по един „дебел” шев в двата края, които поддържат нейната форма. Хубаво е да имат и илик (ухо – обикновено на него се брандира производителя), в който да промушим тънкия край за да не се люлее. Твърде се, че вратовръзките, съставени от три части прилягат по-добре около шията, но не съм забелязал такава закономерност.

Всяка тъкан е съставена от нишки. Това важи и за коприната.

При добре скроените вратовръзки линията на нишката е разположена диагонално, спрямо формата, а не хоризонтално/вертикално.

В България могат да се намерят доста добри вратовръзки, независимо от марката. Хубавите вратовръзки обикновено стартират в ценовия диапазон ок. 60 лв.

За мъж, който не носи често вратовръзки, или не са му приоритет, 4-5 копринени вратовръзки са напълно достатъчни. Тъмните едноцветни вратовръзки винаги са добър избор.

4. ГРИЖИ

Вратовръзката е деликатен продукт, който изисква деликатни грижи. Най-големият грях за един мъж, е да държи вратовръзката вързана и само да разхлабва и затяга възела при нейното поставяне. Хубаво е да се съхранява висяща на стелаж, но няма пречка и да се съхранява навита на руло. Ако я изцапате не се опитвайте да я почистите сами. Потърсете помощ в ателие за химическо чистене. Там могат да направят чудеса, но понякога характерният блясък на копринените вратовръзки изчезва след химическа манипулация. Вратовръзката се развързва по същия начин, по който е поставена. Разхлабва се и внимателно широкият край се придърпва от възела. Неправилно и нещадящо за материята е просто да се издърпва тънкият край от възела. Пазете ги от пряка слънчева светлина.

 

5. АКСЕСОАРИ

Щипката за вратовръзка в момента е демоде. В България често щипката за вратовръзка се нарича игла, но иглата за вратовръзка е различен аксесоар.

 

Въпреки това тясна вратовръзка с къса щипка би могла да изглежда доста шик

Марки:
Български производители
Carlo Caddeo,
Desizo Monni
Rollmann
Brunelli
Andrews
Maniac

Виктория Уникат и др.

И други марки в България:
Massimo Dutti
Zara

Топ-марки:
Ermeneguildo Zegna
Canali
Brioni
Turnbull & Asser
T. M. Lewin
Charvet и др.

Обичам всичко да ми е подредено. Това се отнася и за дрехите, разбира се. Не разполагам с пространство в което да подредя изгладени всички ризи за седмицата. Ето защо гладя ежедневно и ги подреждам на етажерка.

Проблемът с подреждането на етажерка е, че поради различната кройка на ризите много трудно те могат да изглеждат като подредени „по калъп“.

Продавач-консултантите в магазините за дрехи често сгъват вече разопаковани такива и трябва да умеят да ги приведат отново в нужния търговски вид. За да сгъват ризи те използват стандартизирани табли.

Лесно можем да пригодим за нашите нужди такова изобретение, използвайки…. обикновена дъска за рязане:

Аз закупих такава от магазин „всичко за 1 лев“ (е, не за лев – за 2,50 лв.). Тя е с прекрасни пропорции – 22 см х 30 см –  с няколко милиметра по-голяма от формат А4 и притежава нужната тежест, за да е стабилна при употреба. Ето защо картонът не е подходящ за тази цел, тъй като не притежава относителна тежест и няма да е стабилен при употреба.

Ризата трябва да е закопчана. Ако не изцяло, то поне през едно копче, започвайки от най-горното. Колкото по-вталена и по-къса е ризата, толкова по трудно ще я сгънем, ако не е закопчана.

Обръщаме ризата обратно и поставяме дъската в центъра ѝ точно под яката:

Прегъваме едната половина на ризата точно по линията на дъската:

Сгъваме ръкава по предпочитания от нас начин:

Повтаряме същото упражнение и от другата страна:

Сега ширината на ризата трябва да е равна на ширината на дъската за рязане отгоре до долу. Превиваме долния край на ризата по долния ръб на дъската. При всяко действие изглаждаме с ръка образувалите се гънки!

Ако ризата е по-къса, след превиването по дължина краят ѝ няма да стърчи над яката. Ако стърчи – съотв. превиваме нужния остатък навътре:

Ризата е сгъната. Остава само да извадим свободно дъската от образувалия се джоб.

По същия начин ще сгънем и останалите ризи, за да изглеждат еднакво сгънати и подредени.

Статията бе публикувана за първи път в блога на JMilanoff www.j-griffin.com Тук съм направил някои корекции

 

 

Днес ще ви представим подробен наръчник за закупуване на мъжки ризи.

За улеснение ще въведем два символа:

$ с един долар ще обозначим съветите към тази част от аудиторията, която търси качествен продукт на оптимална цена (много добра риза в BG може да се намери на цена между 80-120 лв., включително от български производители);

$$ с двоен долар обозначаваме съветите към хората, които търсят топ-продукт, независимо от неговата стойност (цена над 150 лв.);

В отделни точки сме извели основните фактори при покупка на мъжка риза.

1. ЯКА

Най-същественият (според нас) елемент на ризата е нейната яка. Яката е вторият от трите най-видни елемента на качествената риза, защото не всички елементи на качествения продукт са видими с просто око.

• Форма

Формата на яката е въпрос на предпочитания. Най-често предлаганите ризи са с класическа / широка яка / класическа яка с копчета при върховете, макар че съществуват най-различни форми на яката.

Формата на яката има пряко отношение както към предназначението на ризата, така и към визуалните специфики на човека, носещ ризата. Така например, класическата и широката яка са подходящи за носене с костюм и вратовръзка, докато класическата яка с копчета придава по-неформален характер на ризата и е по-подходяща за носене без вратовръзка или при ежедневна неформална употреба.

Ширината на яката оптически влияе и върху силуета. Мъжете с по-пълни и кръгли лица е препоръчително да носят ризи с класическа яка, тъй като това ще придаде издълженост на лицето и шията няма да изглежда толкова къса.

До преди няколко години беше валидно правилото риза с широка яки да се комбинира с вратовръзка с голям, дебел възел, а на риза с класическа яка да се слага вратовръзка с по-малък възел. Правилото често се нарушава, особено в Италия, но със сигурност дебел възел на вратовръзката не би съответствал на малка якичка на ризата (и тесни ревери на сакото).

• Структура

Структурата на яката е елементът, който отличава наистина качествените ризи от посредствените. До средата на 20-ти век яката се съшива от 2 еднакви парчета. Този метод на шиене вече рядко се използва, макар че все още се среща при известни производители (soft collar), защото яката без междинна подплата бързо изгубва формата си и е съпроводена с появата на бръчици при гладенето на ризата, които могат да останат перманентни. Риза с такава яка не е непременно лоша, но трябва да се внимава при нейното гладене, за да не се образуват гореописаните ефекти, които често не могат да се премахнат и изпъкват неестетично, когато се сложи вратовръзка. Качествената риза без подплата пада плавно по раменете и няма характерната „твърда” форма на яката. Лесно можете да разберете дали бъдещата ви риза е с яка от този тип чрез допир: просто хванете с пръсти яката от двете страни и ще усетите липсата или наличието на междинна подплата. Може да се носи с вратовръзка, но е по-подходяща без.

От своя страна яката с междинна подплата бива също два типа: със слепена подплата и с неподлепена такава.

В масовия случай ризите са с подлепена подплата и точно там се крие един от най-важните белези на качеството на ризата. При подлепената подплата между двете страни на основния плат се поставя междинен слепващ елемент. Конструкцията от трите части преминава през специална гореща преса, която слепва средния елемент с останалите два. Тази яка има характерната твърда форма. При евтините ризи след третото пране междинният елемент се разлепва, образува мехури по повърхността на ризата, които не могат да се премахнат, краищата се подвиват най-често надолу. Резултатът – ризата е съсипана.

При по-скъпите ризи тази технология се прилага с по-качествени машини, които би трябвало да гарантират липсата на описаните неприятни ефекти. За съжаление в интернет са налични доста снимки на ризи на водещи производители (ценови клас 300-600 лв.), при които са налице същите тези неприятни ефекти.

Вторият вид яки с междинен елемент нямат подлепваща част, която да се пресова, а междинният елемент се движи свободно в яката, но е уплътнен при пришиването. Тази технология е доста времеемка и се използва предимно при ризите от по-висок клас.

$ Ако купувате евтина риза избягвайте подозрително твърдите яки, защото могат да образуват мехури;

$$ При закупуване на риза от висок клас избягвайте яка без подплата. Независимо от плата, неправилната техника на гладене би създала перманентни бръчици, които биха били видими както при евтините, така и при скъпите ризи;

• Отворени канали за пластини (англ: Collar Stay Slots)

Задължително яките на качествените ризи следва да имат отворени канали за пластини. Елементът, който поддържа формата на ризата в предната част, както и върховете на яката, представлява продълговата пластина от синтетичен материал, предварително поставена между пластовете на яката. Лесно можете да я намерите като опипате с пръст яката откъм върховете. Проблемът с перманентните пластини е, че след дълга употреба и при гладене те се пречупват и огъват, с което видоизменят вида на яката и тя изглежда зле. Хубавите ризи имат отворени канали за поставяне и изваждане на пластините; добрите ризи имат освен отворени канали и поставен чифт пластини; най-добрите ризи имат и допълнителен чифт пластини. Такива пластини могат да се закупят отделно в интернет. Налични са в различни дължини и от различен материал – пластмаса, неръждаема стомана или мед. Разбира се, изваждайте ги преди пране.

Преминаваме към следващия важен елемент на ризата:

2. ИВИЦА ПЛАТ ЗАД ЯКАТА (на гъбра на ризата)

При по-добрите ризи тази ивица е съставена от две парчета плат.

$ Фактът дали тази ивица е ушита от две или едно парче плат няма практическо значение;

$$ При закупуване на риза от висок клас обърнете внимание на този елемент, особено ако ризата е с райе. Важно е райетата на двете парчета плат да са „напаснати”, иначе ризата няма да изглежда естетично, погледната отзад;

3. МАТЕРИЯ

Когато купувате скъпа риза вие не плащате за материята от която е съставена, а за вложеното количество труд в нея (и за марката, разбира се!). Ето защо е напълно възможно да дадете повече пари за риза от невзрачен плат. Независимо, че платът не е (съществен) елемент при ценообразуването, това е първият от трите белега, които ще бъдат забелязани от околните. Би било странно да дадете 600 лв. за бяла риза, а в H&M да продават визуално същата за 59 лв. от premium cotton, нали? Замислете се и за другите специфики на плата – има платове, които ще се гладят лесно, а други не. Жената до вас (майка ви?!) със сигурност ще оцени този факт. По-интересно изглеждат структурните (релефни) платове като twill например, вместо равните като дълготрайния, но груб poplin. В такъв случай, ако пазарувате онлайн – разгледайте максимално отблизо снимката на ризата, за да видите добре плата.

 

$ Търсете! На пазара има достатъчно ризи от чудесни и интересни материи от нисък до среден клас.

$$ Увеличете полезната стойност на скъпата покупка като изберете риза с интересна шарка, интересно втъкана нишка или друг открояващ се плат;

4. КОПЧЕТА

• Материал на копчетата. Копчетата на ризата са третият от видимите белези на хубавата риза. Задължително правило е копчетата на качествените ризи да са от естествен седеф.

$ Можете да си закупите отделно такива копчета и да си ги пришиете у дома или при кварталния шивач;

$$ За да проверите дали копчетата на ризата са от естествен седеф ги позавъртете на слънчева светлина. Естественият седеф се оцветява с различни отблясъци – червен, син, зелен. Еко-седефът също блести, но без нюанси. Някои производители (като Turnbull & Asser) имат еко-политика за използване на еко-седеф, въпреки цената на ризата. Ако ризата е с обикновени пластмасови копчета ви съветваме да замените копчетата впоследствие.

 

• Разстоянието между копчето и ризата – при по-добрите ризи между зашитото копче и плата на ризата има разстояние от ок. 2-3 мм. повдигане, което се получава при съшиване на копчето и увиване на останалия конец.

По този начин копчето не изглежда „задушено” и по плата не се появяват гънки, ризата пада естествено без набирания. В допълнение, това го прави по-лесно за закопчаване.

$ Можете да направите това у дома, като зашиете копчетата наново. Ако носите вратовръзка копчетата няма да се виждат. До голяма степен зависи и от самия плат дали ще се получат бръчки, ако между плата и копчето няма разстояние.

• Иликът за копчета – Най-добрите ризи имат ръчно направени илици за копчета. Те изглеждат по-неравни и са с по-дебел шев. Обикновено ризи с такива илици са от най-висок клас (тези ризи имат и ръчно пришита яка и ръчно пришити ръкави към основата за по плавно падане на плата). Обикновено последният преден илик е хоризонтален, за да възпрепятства лесното саморазкопчаване на ризата.

• 

$ Според много други автори този вид на илика не практичен и естетичен, а липсата му не влияе на качеството на ризата.

5. ШЕВ

По-добрите ризи са съшити с дребни бодове – стандартът е не по-малко от 15 бода на 1 инч (2.54 см) разстояния. На някои места от вътрешната страна на ризата бодът би могъл да е двоен.

$ Дължината на бода няма практическо значение за качеството на риза. Риза с по-широки шевове би могла да се износи и за повече от 10 години. Ако шевът се разпори – просто го зашивате! Толкова е просто.

6. СКРЕПЯВАЩ ЕЛЕМЕНТ В ДОЛНАТА ЧАСТ НА РИЗАТА МЕЖДУ ПРЕДНАТА И ЗАДНА ЧАСТ

Този скрепяващ елемент гарантира здравината на шева в долната част на ризата. Задължителен за качествените ризи.

$ Липсата му не влияе сериозно на качеството на по-евтината риза

7. КРОЙКА

Въпросът с кройката поставяме на последно място, тъй като той провокира много дискусии. Безспорно най-добрата риза е тази, която би ни прилягала най-добре, която е като излята по нас. Ризите от масовото производство са със стандартизирани кройки. Повечето от нас обаче не са „стандартизирани” 😀 – къси ръце, коремче отпред…

Хората, които държат на външния си вид нанасят задължителни корекции по новозакупената риза, за да им приляга по-добре: ръкавите се скъсяват откъм рамото, стесняват се, ризата се вталява, най-горното копче се премества в зависимост от това дали ризата ни стяга или е прекалено отпусната и след тази корекция на ризата на марка Х… Така вече нямаме риза на марката Х, тъй като сме я променили до неузнаваемост.

Личният ни съвет е да персонализирате всяка своя дреха, защото тя трябва да изглежда така, все едно е правена за вас. Ето защо на последно място, но не по важност поставяме грижата за мъжката риза.

8. ПОДДРЪЖКА

Най-добрите магазини предоставят безплатен сервиз за корекции. Обикновено ризите от нисък и среден клас не предоставят такава услуга, но тя се предоставя от стандартен шивач. Наистина е неприятно да дадете над 200 лв. за риза и да ви кажат, че скъсяването на ръкавите ще ви струва 14 лв.

ФИНАЛНИ ПРЕПОРЪКИ:

Ако търсите топ-продукт, но сте с ограничен бюджет – следете летните и зимните намаления. Обикновено летните започват към средата на юни, а зимните – след средата на декември. За тази цел се абонирайте за e-mail бюлетини или sms на любимите си марки, за да сте информирани своевременно за предстоящите намаления. Съсредоточете се върху яката, плата и копчетата – никой няма да се вторачва в броя на шевовете ви или в малките парчета плат между отделните части на ризата.

Правете разлика между топ-продукт на модна къща с традиция, занимаваща се с производство на такъв тип облекло (Luigi Borelli, Emma Willis) и дизайнерски ризи на същите цени като Gucci, Roberto Cavalli и др., които нямат същите качества и отличителни белези на „старите” производители. Вторият тип продукция имат други отличителни белези и достойнства и са насочени към друг тип аудитория.

След като сте прочели статията посете някой магазин за ризи от висок клас – вижте, пипнете ризата от висок клас, даже я пробвайте (не е нужно да я купувате), за да знаете какво да търсите при предстоящия лов на ризи!

Успешен пазар!

РИЗИ НА БЪЛГАРСКИ ПРОИЗВОДИТЕЛИ:

IVENTI
VILLIS
BRUNELLI
DESIZO MONNI
ROLLMANN
ANDREWS
ТЕОДОР
ADELY
CARLO CADDEO (AGRESIA)
VEGEA
FRANT и др.

…И ДРУГИ, КОИТО МОГАТ ДА СЕ КУПЯТ В BG:

ZARA
H&M
MASSIMO DUTTI и др.

ТОП-ПРОИЗВОДИТЕЛИ:

EMMA WILLIS
LUIGI BORELLI
TURNBULL & ASSER
ERMENEGUILDO ZEGNA
CANALI
BRIONI
ETON и много др.

ТЕКСТ: Спас Спасов
СНИМКОВ МАТЕРИАЛ: JMilanoff & Спас Спасов

 

Независимо дали сте счетоводител, футболист или миньор, вие трябва да имате (поне) един костюм, дори и да се кълнете в обратното. Първото изречение не важи за банкери, мениджъри, юристи, кметове 😛 Ще ви се наложи да отидете веднъж на сватба (или погребение), опера, тежкарска вечеря, а защо не и на първа среща с момиче?! Именно за тези случаи ни е необходим описаният атрибут.

Всъщност изборът на костюм не е никак лесна работа. Това изречение вече важи и за банкери, мениджъри, юристи, кметове 😛 Тук ще набележим основните правила за избор на приличен (150 лв. – преко сили 500 лв.) мъжки костюм, гарнирани с някои детайли, които хората около вас сигурно ще забележат и ще им отдадат нужното внимание. Пазарът в България вече предлага относително разнообразие на мъжката конфекция, но консултирането при покупка все още куца и познанията на много от консултантите като че ли са застинали някъде между 86-та и 92-ра.

1. МАТЕРИЯ

Материята е определяща. Тя определя както цената (заедно с марката), така и дали ще можете да носите този костюм през различните сезони. Някои костюми могат да направят носенето им на лятната сватба истинско мъчение, но могат и да придадат нужния комфорт ако сме сполучили в покупката. Първото нещо, което трябва да направите преди покупката на избрания костюм, е да разтворите вътрешния ляв джоб (много рядко десния джоб) и да извадите оттам етикета на производителя със справка за плата. Задължително първо условие е вашият бъдещ костюм да е ушит от плат с преобладаващо количество вълна (80%). Вълната е естествена, дишаща материя, визуално добре изглеждаща и ще придаде нужния комфорт на вашето тяло при носенето на костюм.

Най-добрият вариант, ако имате възможност, е да изберете костюм с плат от 100% вълна, но с по-тънка вълнена нишка (за дебелината на вълнената нишка ще говоря в следващата част на статията), но и вариантът с вълна и вискоза е приемлив откъм качество, съпоставено с цената. Обикновено останалите 20% (при конфекцията) са или вискоза, или полиестер (могат да бъдат и 15%, 10%).

Вискозата се получава от естествени целулозни нишки, но с допълнителна обработка както при синтетичните материи. Лъскава или по-лъскава от естествената коприна. Вискозата може да е изкуствен заместител също на памук, лен и вълна. Като цяло е гладка, мека, прохладна, попива добре. В същото време не спарва. Хавайските ризи в периода 1930-1950 са били изцяло от вискоза. Вискозата се добавя в основния плат от една страна за да намали неговата себестойност, а от друга страна, за да придаде допълнителна здравина на плата и да улесни гладенето/затрудни мачкането.

Бих препоръчал при покупка на костюм с плат от смесено съдържание, разликата да е със съдържание на вискоза, а не със съдържание на полиестер.

Полиестерът от своя страна е синтетичен материал, направен на основата на петрола. Допълнението от полиестер във вашия костюм ще предизвика спарвания в по-топли дни (над 18°) и ще направи носенето на костюма през късната пролет и лятото не особено приятни, особено когато това се съчетава със задължително носене на костюм. Освен това добавката на полиестер по-лесно предизвиква неприятно лъщене на плата (по лактите, например), което драстично скъсява визуално приемливия живот на вашия костюм. В никакъв случай не избирайте костюм с плат на основата на полиестер. Те често са на примамливи цени (виждал съм такива костюми и от 60 лв.), но нито изглеждат добре, нито ще се чувствате добре в тях, нито животът им ще бъде особено дълъг.

1. ЦВЯТ

За да бъде вашият костюм универсален и да се вписва перфектно на всички гореописани поводи, трябва да изберете костюм с тъмен цвят, който не съдържа отличителни елементи като едри райета, странни копчета и отблясъчни ефекти, видими шевици. Най-добре тъмносин или тъмно/средно сив. Универсалните костюми могат да се подредят в следната цветова последователност:

1. Тъмносин
2. Тъмносив/гълъбовосив
3. Тъмносин с тънко райе
4. Черен 
5. Тъмно/шоколадово кафяв

 

Сигурно ви е направило впечатление, че черният костюм е поставен чак на четвърта позиция. Черният костюм не е особено подходящ за ежедневна употреба и придава болнав оттенък на мъжете с бледи лица. Но черният костюм си има своето запазено и задължително място при много и различни поводи.

Избягвайте костюми със странни цветове или ефекти. Ако държите да сте оригинални и запомнящи се на вашия абитуриентски/абсолвентски бал, то приемете този костюм като своеобразна „булчинска рокля”, която няма да облечете втори път (или поне не на интервю за работа).

III. ДЕТАЙЛИТЕ

а) Брой копчета

Ако не сте високи над 1,90 м. заложете на сако с две копчета, максимум с три. Сакото с четири
копчета е приемлив вариант за ултра високи мъже – над 1,90 м. Сакото с четири копчета „краде” от разстоянието между горното копче и шията и скъсява реверите – визуално гледката не е особено красива.

Саката с едно копче оставете за диви партита. Тези сака не попадат в категорията универсални сака.

б) Реверите 

Ширината на вратовръзката, а оттам – на типа яка на ризата, е функция на ширината на реверите. При универсалния костюм ние ще заложим на ревери със средна ширина – нито много широки (вече демоде), нито много тънки (задължаващи откъм яка на риза и ширина на вратовръзка), които са приемлив избор за комбиниране и с широки и тънки вратовръзки, и с ризи с малки и широки яки.

в) Странични външни джобове

Вариациите при външните джобове са най-често две:

– хоризонтални джобове и джобове под наклон – кой тип ще изберете е въпрос на избор. Хоризонталните са една идея по-консервативни. Възможно е да попаднете на модел с допълнителен по-малък джоб отдясно. Той е предназначен за джобния часовник.

– джобове с капаци или без капаци – джобовете без капаци придават спортно-елегантен вид на сакото. Тези с капаци са по-консервативният избор.

IV. (ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ) КОРЕКЦИИ

Традиционно въпросът за евентуалните корекции се разглежда финално, но личното ми мнение e, че силуетът е определящ (дори преди плата) при покупката на един костюм. В крайна сметка защо да купувате един костюм, ако не изглеждате добре в него?!

Плюсовете на конфекцията са по-ниската цена и богат избор от варианти, марки, модели.

Минусите на конфекцията не отчитат личните пропорции на мъжа, ето защо допълнителните корекции са задължителни още с покупката на мъжкия костюм.

Разгледайте илюстрацията вдясно. Тя говори сама за себе си.

а) Раменете:

След като сте се ориентирали във вашия базов номер (46, 48, 50, 52…) проверете ширината на раменете. Ширината на костюма трябва да пасва ТОЧНО с дължината на вашите рамене. Ако рамото е широко, платът „хлътва” неприятно навътре точно под подплънката. Ако рамото е късо предната част на костюма под рамото образува широки вълнообразни ивици, за да компенсира липсата на пространство. Тесният откъм ширина костюм винаги ограничава мъжа в движенията и създава дискомфорт при носене.

б) Ширина на панталоните

Тесните панталони могат да бъдат отпуснати (обикновено до 4 см). Широките панталони могат да бъдат вталени (не е желателно да е повече от 4 см). Широките крачоли могат да бъдат вталени, но тесните не винаги могат да бъдат отпускани.

в) Ширина на сакото

Тясното сако създава характерно Х-образно неестетично и видимо опъване в предната част на плата. Прекалено широките сака позволяват неестечно раздалечаване на долните краища на сакото. Нормалната ширина на сакото позволява да промушите свободно пръсти между тялото и костюма.

г) Дължина на ръкава:

Личното ми мнение е, че възможността за корекцията на ръкава би била определяща при закупуването на костюм от конфекция. По правило копчетата на ръкава са нефункционални (не могат да се откопчават), защото това позволява последваща корекция на дължината. При прекалено дълго сако възможностите са няколко:

– ако разстоянието между края на ръкава и най-долното копче е достатъчно голямо, ще бъде изрязана част от долния край на ръкава без да се пипат копчетата;

– ще се отреже част от долната част на ръкава, но ще се премахне безвъзвратно едно от копчетата – вместо 4 ще станат 3, а иликът ще се разнищи внимателно и ще се премахне;

– ще се отреже част от ръкава и едно от копчетата ще се
премести – най-долното ще стане най-горно и ще се създаде нов, идентичен илик;

Доверете се на фирмата само ако тя е производител на костюма. Иначе е възможно новият илик да не е идентичен с останалите.

Възможно е ръкавът да бъде скъсен откъм рамото, но не ви съветвам да се доверявате (дори и на производителя) ако манипулацията изисква скъсяване с повече от 1,5 – 2 см. Трябва ви наистина опитен крояч/шивач, който да измери необходимото преди да пристъпите към тази манипулация.

д) Възможно е да бъде стеснен и силуетът на сакото. Възможно е и дължината на сакото да бъде коригирана. В такъв случай обмислете внимателно дали да подложите сакото на такава манипулация – джобовете остават на фиксирана позиция, а ако се скъси прекалено сакото, джобовете ще „слязат” прекалено ниско.

V. ГРИЖИ

Не носете един и същи костюм всеки ден. Той също има нужда от почивка – Не го носете прекалено често на химическо чистене, ще нарушите структурата му (в следващата статия ще обясня защо). Два пъти в годината е достатъчно. – Използвайте кърпа, поставяна между ютията и плата при гладенето или тефлонова подложка (струва ок 12-15 лв.), която се поставя върху ютията, за да не причините лъскавина на плата.

 

 

 

БЪЛГАРСКИ МАРКИ КОСТЮМИ И ТАКИВА, КОИТО СЕ ПРОДАВАТ В БЪЛГАРИЯ:

ANDREWS FASHION
FRANT
ТЕОДОР
ADELLY
ROLLMANN
DESIZO MONNI
ВЕРИГА МАГАЗИНИ „НИКО“
RICHMART
PIERLUCCI
APOLON
KARTEL
PARUSHEV
DRAGO & RADO
ТОЛИ М
JULIDAN
MASSIMO DUTTI
ZARA
H&M
M SUIT и др.

КАК ДА ИЗБЕРЕМ МЪЖКИ КОСТЮМ: ЧАСТ II – MADE TO MEASURE